ВАРНА-МОРСКАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ
Варна има население от около 400 хиляди жители и е трети по брой на жителите след София и Пловдив. Наричан е морската столица на България. Градът има летище, морска и ж.п. гара.
Варна е значим индустриален център с корабоплаване, корабостроене, химия и туризъм. Градът се радва на международна известност като морски курорт. Хиляди почиващи от страната и чужбина прекарват ваканциите си всяка година в курортите „Златни пясъци“ и „Свети Константин и Елена“.
За над 7 хиляди години Варна е била люлка на няколко цивилизации. Във Варна има запазени останки от нейните древни, средновековни и възрожденски периоди. Край града е открита праисторическа гробница, в която при разкопки на общо 280 гроба са открити 3010 запазени златни обекти с общо тегло над 6кг оценени като най-старото обработено злато открито в Европа (втората половина на петото хилядолетие преди новата ера). Около 560 година преди Христа на мястото на древен тракийски град се появило
селището Одесос. То се явява важен търговсkи, занаятчийски и аграрен център.
Градът сече свои собствени монети /Драхми/. Варна е завладяна от римляните през 1-ви век преди Христа. През IV век става седалище на епископа. Към края на VIII век Варна е включена в територията на Българската държава. След покръстването (864) Варна се превръща в център на нововъзприетата вяра. Около 971 година градът попада под Византийско управление и е освободен от войските на цар Калоян през 1201 година. През XIII и XIV век Варна е силна крепост и важно търговско пристанище, използвано от корабите на Венеция и Генуа.
През 1389 година Варна попада под турско робство. През 1444 година близо до града се е състояла битка между обединените християнски войски водени от цар Владислав (по-късно наречен Варненчик) и турските войски. Армията на цар Владислав претърпява поражение. През средните векове Варна е най-силната крепост по цялото западно крайбрежие на Черно море. По време на Руско-турската война, след тримесечна обсада градът е завзет от Руските войски. След Одринското мирно споразумение градът е върнат на Турция и чак през 1878 година е освободен окончателно и става български.
Архитектурният облик на града е свързан с края на XIX и началото на XX век. По-стари архитектурни тенденции представя часовниковата кула в центъра на града и църквата „Света Богородица“ (1602 година) с иконостаси от 1896 година. Има две арменски църкви и две католически катедрали. Постройка с оригинална архитектура е офицерския клуб, изграден в началото на миналия век. Във Варна има 5 висши учебни заведения, театър, опера, няколко художествени галерии и музеи. Градът има връзка с квартал Аспарухово и югоизточна България с красивия Аспарухов мост
Черно море е получило името си от древните скити, наследявали земите около неговите брегове. Има площ от 413 448 кв. км. Лятната температура на морската вода достига 26-28 С. До месец октомври е подходящо за морски бани, като температурата му не спада под 17-19 С. По българското крайбрежие на Черно море се срещат около 140 вида риби в това число и делфини. Няма човекоядни акули. Варненския плаж се простира на повече от 5 км. и предлага много атракции и кокетни крайбрежни заведения.
КАТЕДРАЛЕН ХРАМ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“
Тази църква е втората по големина след софийската „Александър Невски“. Изградена през 1884-1886 от майстор Генчо Кънев в чест на освобождението от османско робство. Църквата е с модерна византийска архитектура, стъклописи и дървени иконостаси. Обявена е за паметник на културата.
ВАРНЕНСКИЯТ МУЗЕЙ
съдържа ценни експонати от всички периоди в историята на града. През 1972 г. с разкопките на варненския некропол бяха открити около 2000 златни предмета от четвъртото хилядолетие преди Христа. Някой от находките са изложени под увеличително стъкло, за да се покажат сложните и миниатюрни детайли на изработката. За някой от златните предмети се счита, че са най-старото обработено злато, открито досега. Другите изложбени зали представят древногръцки и римски антики, изящна керамика, икони, оръжия и дрехи от XIX век.
РИМСКИ ТЕРМИ
– най-големите открити досега в България. Изградени са в края на II и качалото на III век. Заемат площ от 7000 кв. м. Превърнати са в музей.
МОРСКАТА ГРАДИНА
е най-големият парк във Варна. Неговото изграждане започва праз 1878 година. За днешния облик на градината голяма заслуга има чехът Ян Новак.
В парка са разположени:
-Делфинариума със забавно шоу на делфини
-Акварима с уникално изложение на морски животни
-Военноморския музей
-Астрономическата обсерватория с планетариум
-Природонаучния музей
ДЕЛФИНАРИУМ
Единсвеният делфинариум на Балканския полуостров е една от най забележимите атракции които Варна предлага на своите гости.
В продължение на 40 мин гостите могат да се убедят в интелигентните и разбиращи способности на морските бозайници.
Интерес представлява факта че през 1992 г във Варненския делфинариум се ражда малко делфинче. Този факт показва че делфините се се приспособили в своята нова среда.
АКВАРИУМ
Построен е през 1912 г по идея на цар Фердинанд. Интересна идея е фасадата на Аквариума
В централната зала може да се види голяма колекция от морски и сладководни риби в тяхната натурална среда. В съседна зала могат да се видят експозиции които дават една пълна представа за флората и фауната и специфичните особености които Черно море предлага.
ВОЕННО МОРСКИ МУЗЕЙ
Основан през 1923г от група ентусиасти и отначало се е намирал в Морското училище. От 1956г се намира във вила Диана в морската градина. Сградата е построена през 1890г за италианския консул Асарето.
Експозициите са разположени в 12 зали където се проиграват събитията от минали времена до днешни дни.
Интересна гледка е торпедоносецът Дръзки потопил турския крайцер Хамидие. Това е единственият кораб от този тип останал до днешни времена.
По-значими културни събития
Международен хоров фестивал – нечетна година м. май
Международен фестивал на филми за деца и юноши. Международен театрален фестивал 1-10 юни. Международен музикален фестивал „Варненско лято“. Международен балетен фестивал – четна година м. юли
Международен кино-фестивал „Любовта е лудост“. Международен фестивал на куклените театри. Биенале на графиката.
Фестивал на българския филм- „Златната роза“